КАК ДА ЖИВЕЕШ С РАК - ДА ПОСРЕШНЕШ ИЗПИТАНИЕТО И НАМЕРИШ НОВ БАЛАНС.

                                             

Благодарим ви много, че се присъединихте към нашата група за подкрепа на хората болни от рак! Много се радвамe се, че сте тук! Вашето присъствие днес означава много.  Ако искате допълнителна информация, моля вижте какво предлагаме като изберете бутона по-долу за абониране.

​

     През живота си преживяваме много случаи на скръб. Скръбта може да бъде причинена от определена ситуация и една от тях е, че някой може да е получил терминална медицинска диагноза и да скърби за предстоящата си смърт. През 1969 г. психиатърът Елизабет Кюблер-Рос описва пет етапа на скръб. Нейната теория предполага, че преминаваме през пет различни етапа на скръб: отричане, гняв, пазарене, депресия и накрая приемане.

​

Отричането е етапът, който първоначално помага на индивида да преживее загубата. Това, което се случва е, че човек започва да отрича новината и по същество се „вцепенява“. Изпада в състояние на шок, защото животът му се е променил за миг. Ако му бъде поставена диагноза рак, той може да си помисли, че диагнозата е неправилна, така че човекът да се опита да намали пълното въздействие на новината. Това е защитният механизъм на тялото. Процесът на изцеление започва, когато първоначалният шок и отричане започнат да избледняват.

Гняв - Когато започнем да живеем истинския живот, тогава идва гневът. Той може да дойде с въпроси като „защо аз?“ или твърдението „животът не е справедлив“ и човек може да пренасочи гнева си към други, включително семейство, приятели, включително Бог. Гневът е необходима стъпка в процеса на изцеление.

Договаряне - Това е процесът на опит за преговори, например „Моля те, остави ме да живея/ или майка ми да живее и ще направя всичко“. Това е етапът, в който въпросът „Ами ако“ е постоянно задаван.

Депресията може да бъде чувство на празнота. В този стадий човек може да се отдръпне от живота, да се чувства вцепенен, да живее в мъгла или дори да не иска да става от леглото, да изпитва чувство на безнадеждност и да не иска да е в среда с други хора.

      Приемането е последният етап. Това не означава, че хората са съгласни със загубата си, но на този етап емоциите може би започват да се стабилизират и хората ще започнат да се примиряват с новата си реалност.

​

     Какво да кажем на някой, на когото току-що е поставена диагноза рак

     Първо слушайте, после говорете - най-голямото предизвикателство, когато любим човек е изправен пред животозастрашаваща диагноза. Способността просто да бъдете за него/нея и да го/я изслушате е най-доброто нещо в този момент.

     Давайте съвети само когато ви помолят. Позволете им да решат сами, запазете достойнството им, че могат да вземат отговорни решения за самите себе си.

     Научете колкото е възможно повече за техния вид рак.

     Подкрепете решението им за лечение.

     Не забравяйте да им помагате с ежедневните им дейности, свързани с рака - например да шофирате до лекар, дори да пазарувате хранителни стоки вместо тях, да им помагате със записването на медицински прегледи или с ежедневните задачи.

     Присъствайте в живота им, не ставайте невидими.

     Не се отнасяйте с тях като деца ако в действителност са в друга възрастова група.

И помнете, че хората реагират различно при лечение на рак дори медикаментите, с които се лекуват да са еднакви.

​

Тази информация е с образователна цели.

Винаги се консултирайте с Вашия лекар или квалифициран медицински специалист, преди да започнете нов начин на хранене или включите нова физическа активност особено ако сте бременна, кърмите, имунокомпрометиран, приемате лекарства с рецепта или се лекувате за рак. Потърсете незабавна медицинска помощ, ако не можете да се грижите за себе си, не можете да спрете повръщането, виждате кръв в повърнатото или не можете да задържате течности.

​

                                                                                      Ресурси:

​

https://grief.com/the-five-stages-of-grief/

https://www.ekrfoundation.org/5-stages-of-grief/5-stages-grief/